Не бъркайте фантазията с лъжата!
Какво се случва в развитието на детето и
има ли граница и разлика между играта, фантазията и лъжата?
Една от
основните причини за детската лъжа е любопитството и изследователския интерес. Децата пробват, за да
видят до къде могат да стигнат с измислиците. Изучават реакцията ни и тази на
околните. Понякога търсят начин как да угодят и да постигнат нещо по-лесно, но
със сигурност следят поведението ни и реагират спрямо него.До две годишна
възраст децата не лъжат. Щом бебето плаче, то наистина изпитва нужда от мама или
тате, от храна, топлина или смяна на пелените.
След три годишна възраст
ситуацията започва да се променя. Детето се стреми към самостоятелност, иска да разшири
полето на своите действия, да пипа навсякъде, да ходи където му хрумне и с една
дума да си позволява всичко, което е пред очите му. Всичко това е нормално,
само че понякога влиза в разрез с желанията на родителите. Започват да се
налагат повече ограничения и забрани и детето търси начин да се промъкне между
тях. На тази възраст детето все още не е в състояние да прави разлика между
реалност и фантазия. 3-4 годишните не разбират напълно понятието „лъжа” и
идеята кое е „истина“. В този стадий въображението се върти на пълни обороти и
подхранва необходимостта от „украсяване” на истината. През първите 3 години от
живота, когато въображението царува, „пожелателното
мислене” играе първостепенна роля - това, което се случва във
фантазиите, за детето придобива реални измерения. Когато отрича, обикновено с
довода – „Не бях аз!“, че е счупило играчката на свое приятелче, дори да сте станали
свидетели на случката, то ще отрича - отчасти заради “пожелателното” мислене и
отчасти от страх. Детето знае, че вие сигурно сте ядосани на постъпката му и
сега си пожелава да не го е правило. Да го накарате да си признае на тази
възраст е по-маловажно, отколкото да го накарате да разбере грешката, която
прави като чупи играчката. Друга причина, поради която вашето малко дете
понякога преувеличава, е идеята, че ако детето иска нещо да се случи по
определен начин и изрече желанието си на глас, то наистина ще се случи. Това ще
му гарантира печалба или ще избегне наказание.
До
около петата си година децата разказват въодушевено какво са преживяли,
очевидно вярвайки в разказите си. Историите за невероятни приключения, въображаеми
приятели понякога стресират родителите и ги навеждат на мисли – „дали детето е
нормално, не е ли по – добре да го консултираме с психолог или психиатър?“.
Фантазията е основен механизъм за опознаване на света, за отработване на
негативни емоции и е част от детското развитие. Насърчавайте детето да създава
истории, припомнете си вашето собствено детство. Четете приказки заедно с
децата си, правете влак от столовете в хола, представете си, че пътешествате до
замъка на принцесата, яхнали табуретката. Насърчавайте детето да споделя
впечатления, включвайте го активно – „Какво виждаш?“, „Приближава ли замъка?“,
правете си колиба от одеяла и си представяйте, че сте индианци, съдвайте си
история за семейство Чорапчови, като използвате чорапчетата на детето, седнали
на пода подкарайте болидите от Формула 1. Играта е основния метод за опознаване на света при децата. В
игрите и общуването с възрастните децата ще се научат да правят разлика между
истината и фантазията. Това, което до голяма степен зависи от вас е да научите
детето да се чувства комфортно в своя свят и да знае кога и как да го използва.
Когато детето фантазира, споделя нереално звучаща за вас история, не бързайте
да го спрете с обвинението – лъжец, ти лъжеш, измисляш си. Оставете
пространство детето да довърши историята си, опитайте да разберете причината да
ви разказва точно това. Ако детето продължи с настояването – „аз съм Супермен,
силен съм като него, мога за местя тежки предмети!, подкрепете детето като
преформулирате, „Да ти би искал да си като Супермен, и много ми помагаш в къщи,
докато чистим!“
До
седмата си година децата имитират правилата, повтарят, че „Да се лъже не е
добре!“, но все още няма осъзнатостта на това правило. Пораствайки, децата
започват да използват измислиците по-осъзнато и вече изпитват неловкост и срам,
когато ни лъжат. Но въпреки това не престават да разказват всякакви неистини.
Понякога - за да ни стане приятно, понякога – за да не ни огорчат. Ако,
връщайки се от градина, детето ви разкаже, че се е сбило с приятеля си или е
било смъмрено от учителката, вие ще сте недоволни. И то много добре знае това.
Затова най-естествено за него е да започне да ви разказва истории, съвсем
отдалечени от действителността. То не се стреми да ви измами, то просто не
желае да ви разочарова.
Проблемът идва в момента, когато детето
възприеме този метод като основно средство за самоутвърждаване и постигане на
целите си.
Какви са причините за детските лъжи
Големи изисквания – когато
имаме големи изисквания към детето и очакваме прекалено много от него, то може
да започне да ни лъже за да не разочарова очакванията ни
Имитиране на модел на
поведение – нашите деца имат навика да копират модела на поведение, който
виждат вкъщи, така че ако вие лъжете (дори и за дребни неща), те ще го приемат
за нещо нормално и обичайно
Страх – да излъже, понякога
за детето е най-добрия начин да избегне някое “тежко” наказание.
Печелене на внимание – някои
деца лъжат за да привлекат вниманието. Те разказват измислени истории, плод на
тяхната богата фантазия, за да привлекат вниманието на околните върху себе си.
Това им служи за да засилят своята самоувереност
В някои случаи децата прибягват до лъжи,
за да скрият
реални факти, от които се срамуват или които са твърде
болезнени за тях – в детската градина или в училище разказват колко е богато
семейството и с какви възможности разполага, а реалността да е много по –
различна. Болелзнена случка, като развод на родителите може да се прикрива с
история, че „татко е шеф на голяма компания и затова не идва да ме взема вечер“.
Посредством лъжата детето
може да се опитва да ни каже истината за това, което го тревожи – имам една
приятелка в училище, която се страхува от по – големите ученици.
Как да реагираме, когато
детето ни лъже
В семейството и през
родителите, децата усвояват най – важните модели на поведение. Ето защо в
момента, в който забележите, че детето ви лъже, е добре да седнете и да си
поговорите с него.
Разберете каква е причината
да ви лъже и какво го мотивира да го прави. В разговора запазете спокоен тон и
интонация, децата са изключително чувствителни и улавят нашето напрежение или
обвинения, дори и да не са пряко изказани.
Избягвайте твърдението, че добрите деца
не лъжат, а лошите лъжат. Децата са водени от любопитство, от желание да
разбират и опознават, ако има нещо добро и лошо, нещо правилно и не, то това са
родителските реакции, защото ние сме тези, които осъзнават причините,
предпоставките и следствията, а децата ни тепърва трупат своя житейски опит.
Направете всичко възможно за
да предразположите дете си да сподели това, което чувства – дори и вече да
знаете историята, която детето представя с други детайли и краски, не го
притискайте, използвайте въпроси за събиране на факти –какво, как, кога, къде,
колко. Избягвайте въпроса „Защо?“, той само дава възможност за нови измислици,
който детето да прибави към историята си, и отдалечава разговора от откриването
на причините за това детето да е излъгало.
Покажете му, че обичта ви
към него не зависи от неговите постъпки, дори и да е направило беля.
Насърчавайте го да казва истината, защото така вие ще му помогнете и заедно ще
намерите решение на проблема
Следете своето поведение,
като родители. Не давайте обещания, които в последствие не изпълнявате. Ако не можете да
изпълните желанието му, не лъжи детето. Обяснете му защо не сте успяли или
изобщо не му обещавайте нещо, което е условно.
Обяснявайте разликата между
истината и лъжата. Четете приказки на детето си, това е един от най – добрите
начини да се отграничи същността на лъжата. Приказката за Буратино (Пинокио) или
лъжливото овчарче са много подходящи за целта.
Бъдете търпеливи, но
едновременно с това твърди и сериозни. Винаги, когато налагате забрани на
детето си, му обяснявайте причините за тях. Подробното обяснение на правилата,
ще улесним детето и ще го накара само да прецени последствията от постъпките
си.
Ако детето ви започне да
използва твърде много лъжи и не сте способни да се справите, с този модел на
поведение, потърсете помощта на специалист.
8
признака че детето ви лъже
- Разказвайки нещо или отговаряйки на въпрос,
детето поставя ръка пред устата си, все едно че я закрива. Психолозите
обясняват този жест като подсъзнателен "да не изтърве лъжа от устата
си".
- Говорейки нещо, не ви гледа в очите
- Често се покашля по време на разговор
- Пита и повтаря след вас зададения въпрос
- Несъзнателно докосва носа си
- Потрива очи или брадичка
- Подърпва си ушите
- Почесва си врата или си разширява яката
Десетте
най-разпространени родителски лъжи
(Когато
родителите лъжат децата си, децата лесно се научават на същото)
1. Има Дядо Коледа, но само за послушните деца.
2.
Няма да те боли (при посещение на лекар или зъболекар)
3.
Ако ми кажеш истината, няма да те накажа.
4.
Ако си играеш с гениталиите си те ще окапят (или пък – ще ослепееш)
5.
Ако често правиш физиономии, лицето ти ще се разкриви.
6.
Мама и татко никога не са правили (не правят) лоши неща.
7.
SpongeBob (или което и да е любимо детско
предаване) го няма тази седмица.
8.
Телевизорът (или друго устройство) е повреден.
9.
Тебе щъркелът те е донесъл.
10.
Ако не слушаш ще те дам на Торбалан (циганите, онзи лош чичко и т.н.)
(В
темата са използвани материали от Интернет.)
Няма коментари:
Публикуване на коментар