За идиотските начинания и техните философски оправдания или какво казват насилниците над деца в своя защита

Насилието над деца е тема, която винаги се приема със страх и недоверие. Страх от това, че ежедневно се случват жестокости над деца и недоверие, че “такива неща стават и в България”. Страхът и недоверието са благодатната почва, в която насилниците хвърлят своите оправдания и в повечето случаи те дават богата реколта. Докато хората се страхуват да говорят за насилието над деца и докато не повярват, че това насилие се случва в България, в нашия град, на съседната улица или дори у съседите насилниците ще намират оправдания за своите действия и ще узнаваме за тях едва когато се превърнат в убийци на деца.

Последици от насилието върху детето

“Имам няколко деца, които превръщам в убийци. Изчакайте докато пораснат” – бележка, надраскана на стената на апартамента на Дейвид Берковиц, сериен убиец по известен като “Сина на Сам”.
Насилието има две страни. Едната е видима и тя е свързана със самия факт на насилие. Другата е невидима в момента, в който детето е жертва на насилие, но след години става особено видима. Какво се случва с деца-жертви на насилие, ако не получат помощ?

Смърт
Децата са особено уязвими. За съжаление твърде много хора си дават сметка за това, след като детето е мъртво. И тогава никой не може да помогне.

Тъжно, но истина – защо продължаваме да мълчим за насилието?

За съжаление темата насилие отново стана актуална в последните седмици – случаят в Сандански, случаят в Червен Бряг са примери в тази насока. Но насилието в семейството и извън него са част от ежедневието, това не са само ситуативни прояви на жестокост и агресия, еднократни актове, които привличат медийното и общественото внимание. Насилието се е настанило трайно в ежедневието ни, във взаимоотношенията, в семейството. Основният въпрос е как и доколко сме готови да “видим” и разпознаем тези прояви, за да спрем да сме толерантни към насилието. Винаги! Навсякъде! По всяко време! И съпричастността ни към проблема с насилието да не се проявява само в краен случай, когато медиите публикуват новина за убито дете, а в последствие да затихва.