Семейството е първата и най – малка общност, в която се усвоява чувството за принадлежност. Вероятно всеки от нас се е чудил как децата, които се стараем за отглеждаме еднакво и справедливо, в идентична среда, израстват като толкова различни личности? Питали сме се защо и ние самите се различаваме от братята и сестрите си – въпрос на комбинация на гени, на характер – е честият отговор на тези запитвания. Всъщност съществува теория според която да си най – голямото, средното или най – малкото дете в семейството е обвързано с определени характеристики, който ни формират като личности. Безспорно - независимо от броят на децата в семейството – всяко дете се “състезава” за родителската любов и за внимание. И в зависимост от това колко голямо е детето, то намира различни стратегии за справяне в тази сложна надпревара.
Първородните деца са определяни като отговорни, консервативни, строго следващи набелязаната посока и желанията на родителите си. Те са перфекционисти, амбициозни, по – авторитарни. Най – големите деца се идентифицират с родителите си.На тях не им се налага да се борят със зъби и нокти, за родителското внимание - поне за известно време, преди
четвъртък, 25 февруари 2010 г.
ЗА ДА СЕ ЧУВСТВА ДЕТЕТО ВИ СИГУРНО
Няколко съвета към родителите:
- необходимо е детето ви да е наясно с това кои са хората, които са част от вашето семейство. Това са мама, татко, братята и сестрите. Баба, дядо, вуйчо, леля, братовчеди, братовчедки и други роднини от разширения кръг е добре да бъдат разграничени като членове на фамилията, но не и като членове на вашето семейство. Ако с ваши близки живеете в общо домакинство е още по-важно децата да знаят, че семейството им е мама, татко, братя и сестри. Прехвърлянето на семейни роли върху баби, дядовци и други роднини обикновенно не води до нищо добро;
- необходимо е детето ви да е наясно с това кои са хората, които са част от вашето семейство. Това са мама, татко, братята и сестрите. Баба, дядо, вуйчо, леля, братовчеди, братовчедки и други роднини от разширения кръг е добре да бъдат разграничени като членове на фамилията, но не и като членове на вашето семейство. Ако с ваши близки живеете в общо домакинство е още по-важно децата да знаят, че семейството им е мама, татко, братя и сестри. Прехвърлянето на семейни роли върху баби, дядовци и други роднини обикновенно не води до нищо добро;
СЕМЕЙСТВОТО – КЛЕТКА ИЛИ ОРГАНИЗЪМ
В едно недалечно минало имаше фраза – “Семейството е основна клетка на обществото!”. И макар че това бе доброжелатена фраза, тя добре отразява философията на онова време, която за жалост още е твърде разпространена сред семействата. Затова в една поредеца от няколко теми искаме да представим различни подходи към семейството, възможните действия (или бездействия) и резултатите от всичко това.
Един от най-популярните подходи при работата със семейства и деца е така наречения “системен подход”. При системния подход семейството не се разглежда като клетка, а като организъм – система. Този организъм има своите органи – подсистеми, своите граници – правилата, които се прилагат в семейството, своят собствен начин да се свързва с други организми или пък със средата, в която живее. Семейството е цялостен организъм, който се променя, когато към него се присъедини нов член – роди се дете или се присъедини партньор на родител, променя се, когато загуби част от себе си – родител или дете напусне семейството или пък смъртта отнесе някого, променя се и когато част от него е болна – при тежка болест на дете или родител, при трайно увреждане на член от семейството. Като при всеки организъм най-важното за семейството е да успее да функционира и оцелява в променена обстановка.
И така семейството – клетка или организъм?
Ако разглеждаме семейството в контекста от преди 20-30 години “семейството-клетка” много добре се вписва в културно-икономическия модел. В семейството-клетка най-важни са реда и дисциплината. Всеки член на семейството-клетка има ясна роля и нейното нарушаване води до незабавна санкция. Мъжът в семейството-клетка трябва да носи пари или не е никакъв мъж. Жената трябва да ражда деца и да е добра домакиня иначе не е никаква жена. Децата трябва да са послушни и да почитат или дори да се страхуват от родителите си. В периода на военизиране на почти всички структури на обществото (пионерска организация, комсомол, ОФ-организации, партийни организации) семейсвто, което не подкрепя строгия ред и дисциплина е нефункционално. Днес обаче семейство-клетка има смисъл само ако идеята на възрастните в него е да създадат странно и неработещо нещо, което поради липса на друг термин околните ще наричат семейство. В условия на избор – на ценности, на религия, дори на семейна икономика семейството-клетка не може да функционира, за разлика от семейството-организъм.
Има две особено важни характеристики на семейството-организъм – подсистемите и границите.
Най-често подсистемите в семейството са две – на родителите и на децата. Това макар и на пръв поглед да изчерпва възможностите, всъщност е само основно деление. Има множество подсистеми, които са динамични т.е. променящи се (например майката и болното дете могат да образуват временна подсистема; или пък бащата фен на “Формула 1” и неговата дъщеря, която също е луда по летящите болиди). В зависимост от това какви са подсистемите в определен момент, така се адаптира и действа семейството-организъм.
Границите в семейството организъм са два вида – външни и вътрешни. Всъщност границите са правилата по които всеки един от членовете на семейството организъм взаимодейства с други членове или нечленове на семейството.
Външните граници са приетите в семейството правила за отношения с други хора, които не са членове на семейството. По принцип тези правила имат за цел да запазят семейството като система. Лесно обаче от правила те могат да се превърнат в догми и семейството да се самозатвори. Тогава семейството-организъм бързо ще започне да придобива характеристиките на семейството-клетка. В крайна сметка резултата ще бъде страх от всеки непознат и от всичко непознато. Агресия към всичко, което не се вписва в правилата на семейството, без да се прави опит да се разбере. Теснота на възгледите и културните ценности и липса на адаптативни способности. Колкото по-дълго едно семейство е със затворени външни граници, толкова по-трудно неговите членове ще се справят с живота си и ще имат възможност да се развиват.
Другата крайност – неясните външни граници или пък липсващите такива също не е добър избор. Тогава детето не може да развие своето чувство за идентичност – то не знае с кого може да се сравнява и оприличава, на кого може да разчита, кой в крайна сметка полага грижи за него. Ако в семейството твърде често или пък твърде свободно влизат и излизат различни възрастни партньори и/или деца се създава чувство за непредсказуемост. Като възрастни деца израстнали в семейства с размити или липсващи външни граници са несигурни, вечно търсещи одобрение или пък с предизвикателно-демонстративно поведение.
Добрият вариант е някъде по средата – ясни и точни външни граници, които едновременно с това са и достатъчно динамични и могат да се променят за да отговорят на условията на заобикалящата среда.
Един от най-популярните подходи при работата със семейства и деца е така наречения “системен подход”. При системния подход семейството не се разглежда като клетка, а като организъм – система. Този организъм има своите органи – подсистеми, своите граници – правилата, които се прилагат в семейството, своят собствен начин да се свързва с други организми или пък със средата, в която живее. Семейството е цялостен организъм, който се променя, когато към него се присъедини нов член – роди се дете или се присъедини партньор на родител, променя се, когато загуби част от себе си – родител или дете напусне семейството или пък смъртта отнесе някого, променя се и когато част от него е болна – при тежка болест на дете или родител, при трайно увреждане на член от семейството. Като при всеки организъм най-важното за семейството е да успее да функционира и оцелява в променена обстановка.
И така семейството – клетка или организъм?
Ако разглеждаме семейството в контекста от преди 20-30 години “семейството-клетка” много добре се вписва в културно-икономическия модел. В семейството-клетка най-важни са реда и дисциплината. Всеки член на семейството-клетка има ясна роля и нейното нарушаване води до незабавна санкция. Мъжът в семейството-клетка трябва да носи пари или не е никакъв мъж. Жената трябва да ражда деца и да е добра домакиня иначе не е никаква жена. Децата трябва да са послушни и да почитат или дори да се страхуват от родителите си. В периода на военизиране на почти всички структури на обществото (пионерска организация, комсомол, ОФ-организации, партийни организации) семейсвто, което не подкрепя строгия ред и дисциплина е нефункционално. Днес обаче семейство-клетка има смисъл само ако идеята на възрастните в него е да създадат странно и неработещо нещо, което поради липса на друг термин околните ще наричат семейство. В условия на избор – на ценности, на религия, дори на семейна икономика семейството-клетка не може да функционира, за разлика от семейството-организъм.
Има две особено важни характеристики на семейството-организъм – подсистемите и границите.
Най-често подсистемите в семейството са две – на родителите и на децата. Това макар и на пръв поглед да изчерпва възможностите, всъщност е само основно деление. Има множество подсистеми, които са динамични т.е. променящи се (например майката и болното дете могат да образуват временна подсистема; или пък бащата фен на “Формула 1” и неговата дъщеря, която също е луда по летящите болиди). В зависимост от това какви са подсистемите в определен момент, така се адаптира и действа семейството-организъм.
Границите в семейството организъм са два вида – външни и вътрешни. Всъщност границите са правилата по които всеки един от членовете на семейството организъм взаимодейства с други членове или нечленове на семейството.
Външните граници са приетите в семейството правила за отношения с други хора, които не са членове на семейството. По принцип тези правила имат за цел да запазят семейството като система. Лесно обаче от правила те могат да се превърнат в догми и семейството да се самозатвори. Тогава семейството-организъм бързо ще започне да придобива характеристиките на семейството-клетка. В крайна сметка резултата ще бъде страх от всеки непознат и от всичко непознато. Агресия към всичко, което не се вписва в правилата на семейството, без да се прави опит да се разбере. Теснота на възгледите и културните ценности и липса на адаптативни способности. Колкото по-дълго едно семейство е със затворени външни граници, толкова по-трудно неговите членове ще се справят с живота си и ще имат възможност да се развиват.
Другата крайност – неясните външни граници или пък липсващите такива също не е добър избор. Тогава детето не може да развие своето чувство за идентичност – то не знае с кого може да се сравнява и оприличава, на кого може да разчита, кой в крайна сметка полага грижи за него. Ако в семейството твърде често или пък твърде свободно влизат и излизат различни възрастни партньори и/или деца се създава чувство за непредсказуемост. Като възрастни деца израстнали в семейства с размити или липсващи външни граници са несигурни, вечно търсещи одобрение или пък с предизвикателно-демонстративно поведение.
Добрият вариант е някъде по средата – ясни и точни външни граници, които едновременно с това са и достатъчно динамични и могат да се променят за да отговорят на условията на заобикалящата среда.
Абонамент за:
Публикации (Atom)
