Три източника на резилианс

За преодоляване на несгодите, децата използват три източника на резилианс наречени: АЗ ИМАМ, АЗ СЪМ, АЗ МОГА. Какво извличат от всеки един източник, може да се опише както следва:

АЗ ИМАМ

• Хора около мен, на които вярвам и които ме обичат безусловно.

• Хора, които ми поставят граници, за да знам кога да спра преди да е станало опасно

• Хора, които ми показват да върша нещата правилно, по начина, по който те ги правят

• Хора, които искат да се науча сам да върша определени неща

• Хора, които ми помагат когато съм болен, в беда или трябва да науча нещо

АЗ СЪМ

Как се оценява резилианса?

Оценяването на резилианса не е лесна задача: огромна част от проучванията са проведени въз основа на минали данни. Но все пак, има създадени определен брой списъци, чиято цел е измерването на нивото на резилианс. Например, Международния Проект Резилианс изпозлва прост списък от 15 позиции, които описват резилианса при децата:

1. Детето има някой, който го обича напълно (безпрекословно).

2. Детето има познат по-възрастен човек, с когото може да споделя проблемите и чувствата си.

3. Детето е възхвалявано за неща, които извършва само.

4. Детето може да разчита на семейството си в случай на нужда.

Какво точно е резилианс,? Какво означава той на практика, с прости думи? И как може да бъде насърчаван?

Резилиансът у хората, способността да посрещнеш ударите на живота и не просто да оцеляваш, а да се развиваш и вървиш напред, е идентифициран от професор Еми Вернер на остров Мауи. Тя осъществява продължителна изследователска програма, целяща да установи защо някои деца, израснали при на пръв поглед еднакви обстоятелства, се превръщат в наркомани, престъпници или стават жертва на психически заболявания, а други се справят добре, постигат успехи в работните, социалните и емоционалните си отношения и живота като цяло. Такива деца тя нарича „притежаващи резилианс“.


Дефиниции вече са давани много, но важното е това понятие да се превърне в реалност, в нещо, което всеки човек може да види, почувства и разбере:

• Представете си бамбука: висок, красив, силен, не твърд, но гъвкав и способен да устоява на силни ветрове, дъжд и всякакви стихии. Вроден резилианс.

СТИЛОВЕ НА РОДИТЕЛСКО ПОВЕДЕНИЕ

Вероятно много от нас преди да влязат в ролята си на родители, неминуемо са минавали и през етапа на заричане – “Ще възпитавам своето дете, по коренно противоположен модел, от този който собствените ми родители имаха за мен. Обещавам!”. И когато на бял свят се появи детето, когато влезем в родителската роля, разбираме трудността и колебанието – какво точно да направя, как да постъпя в тази ситуация, дали не сбърках, бях ли твърде строг или напротив – прекалено либерален? В основата на родителския стил на поведение лежи представата на родителя за света и живота. Ако допуснем вероятността за идеалното родителско поведение, тогава можем да кажем, че то се основава на топлотата, приемането и грижата за детето. Следващ момент е да имаме достатъчно “разрешаващо поведение”, което да позволи на детето да се развива като самостоятелна личност. И разбира се, родителска отговорност и последователност които касаят подходите за налагане на дисциплина.

Ето най-често срещаните стилове на родителстване. Трябва да отбележим, че на практика нито един от тях не се среща в “чист” вид, а реалния стил се определя от преобладаващите елементи.

АВТОРИТАРЕН СТИЛ

Този стил на родителско поведение се характеризира с пълен контрол над детето, независимо по какъв начин ще бъде постигнат. За родителите е присъщо използването на ограничаващото поведение, ригидното придържане към правилата и използването на наказания при неизпълнението им. Мнението и желанията на детето не се взимат под внимание. Родителите изисква подчинение, послушание и уважение от детето. Възрастният е властен и строг. В общуването с детето основните средства са заповедите, забраните и наказанията. Детето получава чувството си за значимост като приема награди или наказания от тези, които държат властта в своите ръце.