Какво е консултантът?

Размисли ІІ - от Димитър

Казвам се Димитър Грънчаров и съм роден през миналият век.
Това винаги ми се е струвало подходящо начало за един разказвач. А аз имам намерение да правя точно това – да разказвам истории. При това истински. Разбира се историите няма да са произволни, а от моята и нашата с Вал практика на консултанти и затова имената и времето ще бъдат променяни. Но все пак историите ще са истински. Мисля, че самите посетители на блога ще разберат това – просто такива истории не могат да се измислят, те само могат да се случат.
Тази история ще е малко по-различна. Тя е за това какво чудо са това консултантите и как е най-подходящо да се използват. Много мислех дали да опиша основите на психологическото консултиране така, че ако някой колега попадне на блога да каже “Браво! Професионално написано.” После реших, че пиша основно не за колегите, а за онези, които са ползвали, ползват и ще ползват психологическото консултиране за да се справят с някои трудни периоди от живота си. Затова и се опитвам да избегна терминология и професионален сленг.
Ха, сетих се за един виц:
“В Духовната академия за защита на докторска теза се явява един свещеник. Председателя на комисията поглежда темата на тезата и казва “Отче, разбирам важността на вашата разработка но заглавието е малко сложно – “Ролята на духовата музика за духовното развитие на духовните лица”. Може ли да ни обясните как го формулирахте?”
А отецът отговаря: “Всъщност това заглавие го измисли ръководителят ми, за да звучи научно. Иначе работното заглавие бе “ За чий х... му е на дядо ти поп свирчица?”

Така е и с отговора на въпроса “За какво да търся консултант?” Може да бъде строго научен или пък наукообразен, а защо не и много ежедневен, нещо като работното заглавие на отеца.

Консултантът е странно животно. Обичайно е психолог по образование. Знае теорията за това как се развива човек през различните си възрасти. Знае кои са специфичните кризи, през които минава както отделния човек, така и семейството. Може да види дребните неща, които пораждат големите неприятности.
Консултантът е неутрален. Той може много да харесва или да не харесва клиента си, но винаги (добрият консултант, разбира се) успява да остане “встрани” от проблемите и поведението на хората, които консултира. Ние с Вал винаги тръгваме от идеята, че хората които ни търсят са добри. Понякога те имат поведение, което не е добро или да речем не е приемливо за хората около тях, но клиентите ни винаги са добри хора.
Консултантът не може да решава чужди проблеми. Ние сме добри в това да видим проблема различно, да търсим причините за проблема в “невидими” за клиента ни случки и събития. Не можете да си представите колко често хората не забелязват някои неща, защото спорад тях “те не са важни”. Консултантът търси малкото камъче, което може да “обърне колата”. Всъщност големите камъни всички ги виждат и затова не е нужна специална подготовка.
Консултантът задава странни въпроси (понякога твърде лични). В зависимост от направлението в консултирането, на което е фен той може да се интересува от миналото, настоящето или бъдещето на клиента си. Аз не се интересувам от проблемите – в края на краищата клиента не идва при мен за да изследваме проблема му, а за да намерим решение. Така, че аз се интересувам от решенията. При това не от единствените решения, защото те са почти равностойни на липсата на решение.
Една шега в нашите среди гласи, че няма безизходни ситуации, дори ако те изяде канибал пак имаш два възможни изхода.

И така “За какво да търся консултант?”
Отговорът на този въпрос може да се сведе до отговорите на няколко други въпроса.

Първо – “Какво искам да променя?”
Определението за “проблем”, което ползваме е “ситуация, която искаме да променим, но не знаем как”. Ако не искате да променяте нищо, то тогава нямате нужда от консултант. Ако знаете какво и ка да промените – пак нямате нужда от консултант. Ако не сте сигурни какво искате да промените или как да извършите промяната то тогава заповядайте – Вие имате нужда от консултант.

Второ – “Кой ще извършва промяната?”
Ако отговорът на този въпрос е различен от “Аз” , вие нямате нужда от консултант. Работа може да ви свърши дресьор на мечки, деца и партньори, но не и консултант. Консултантът може да е полезен ако промяната ще извършите вие.

Трето – “Колко бързо да се случи промяната?”
Има така наречените кризисни консултации, които обаче дават по-скоро обяснения какво се случва с човек в криза, но не спомагат пряко за промяна. Ако имате нужда да чуете чуждо мнение за това, което ви се е случило можете да ползвате консултант. Може да ползвате също така приятел, колега, барман или фризьор. Ако това което ви се е случило е свързано с много силни емоции обаче, приятелите и барманите ще са ви по-малко полезни от консултанта.
Ако не става въпрос за кризисна консултация и очаквате проблема да се реши за един ден нямате нужда от консултант, а от магьосник.

Мисля да спра дотук. Засега. Дано това не звучи като заплаха.

Какво ще кажете – имате ли нужда от консултант?

“Имам ли нужда от психолог…”

Размисли на Вал

Какво кара българинът да се страхува от среща с психолог?

Липсата на представа какво точно се случва при срещата с психолог е един от основните страхове. По- често идеята за това, че някой ще ти се рови в главата, създават напрежение и страх . Другият съществен момент е поставянето на знак за равенство между психолог и психиатър. Консултацията с психолог нерядко се асоциира и непременно с поставянето на определена диагноза. Обикновено преди вземането на решение за среща с психолог се търсят алтернативи- най- често разговори с близки и приятели.В българина преобладава скептицизма подчинен на идеята – защо е необходимо да се разкривам пред непознати при наличието на възможността пиейки кафе с приятели, съседи или роднини да споделя това, което ме тормози . Съществува и притеснението от факта, че говоренето и споделянето на даден проблем е по- скоро проява на слабост, отколкото признание за адекватност на поведението при търсенето на решение. За щастие достатъчно актуална вече е и тенденцията към положителен поглед и промяна на мнението по отношение на посещенията при психолог. Важно е да се знае, че с подобна консултация човек, по- скоро успява да види себе си и проблемът си отстрани, с помощта на специалиста, а не само да акцентира върху проблемната ситуация , а когато си вътре в ситуацията, не винаги успяваш да откриеш алтернативи за разрешаването и .

Какво се случва с информацията, която се получава от клиента

Съществен момент и проява на професионално поведение , както и разбира се, следване на професионалната етика е на клиентите, при първа среща да бъде разяснено, че при
пристъпването към директна работа и консултиране се събира информация – факти от личната история на човека, не като проява на любопитство или за разпространение на събраните данни, а в интерес на работата, която информация е необходима на специалиста за по- добра ориентация в ситуацията около човека, обърнал се за помощ. Цялостната информация и данните събирани като фактология, около случая са конфиденциални и са достъпни само за пряко работещият специалист или екипът от специалисти, в зависимост от проблема Данните са защитени и не се разпространяват, освен разбира се, в случаите, когато получената информация не застрашава друг живот или открито се показва намерение за престъпно поведение например.

В какви моменти да търсим консултация с психолог?

Съществува сентенция, която гласи, че животът се случва без предупреждение и ако се базираме на нея, то тогава следва да предположим, че поводите поради, които бихме могли да потърсим помощ от специалист, варират в много широки граници. Човек е социално животно, има нужда да общува, да изразява себе, да демонстрира емоции – положителни или отрицателни, да получава разбиране и подкрепа. Ако по една или друга причина, тези потребности не бъдат задоволявани, то тогава се появява проблем. Търсенето и намесата на специалиста се случва тогава, когато човекът, разбере и сам стигне до идеята, че има нещо, което го измъчва и е готов да търси промяна на това състояние. Поводите наистина може да са различни- проблеми в отношенията между партньори в брака, между родители, по отношение на отглеждането и възпитанието на децата, развитието и порастването на детето и съпътстващите го възрастови кризи. В днешното динамично време смяната на града и намирането на нова работа, както и адаптацията, която следва след такъв момент би могла да доведе до криза. Проблемите на работното място също внасят дискомфорт и при евентуално натрупва е добре да се потърси разговор със специалист. Бих подчертала и следното нещо – не е възможно да се програмира поведение или състояние. Тоест ако по дадена причина на работното ни място сме имали конфликт с колега, при прибирането в къщи не можем автоматично да се настроим към ведро настроение. Обикновено се получава пренасяне на негативното настроение, което въвлича индиректно и останалите членове на семейството. По този начин се получава цикличност, която води след себе си непрестанни конфликти и влошаване на отношения. Колкото по – рано се потърси помощ, толкова последиците биха се ограничили.


Заключение, или нещо подобно
Посещението при психолог е възможност за разрешаване на даден проблем. Често хората са водени и от идеята за любопитството, какво точно ще се случи там и дали “ще познае” специалиста конкретният ни проблем. Дали ще се възползва от тази възможност е избор на всеки отделен човек. Споделянето на проблема, а не неговото премълчаване и оставяне на времето да го излекува са конструктивните начини за разрешаване на кризите.

ЗАЩО ТОЗИ БЛОГ?

Здравейте!

Ние сме Валерия и Димитър - двама консултанти, които работят в Семеен консултативен център на Сдружение на помагащи специалисти в социалната сфера “Малки стъпки” – Плевен. Семейният център съществува от три години, а през последната година и половина двамата работим като екип. Психологическото консултиране за деца и техните родители е основната зона на професионалните ни интереси, но не “бягаме” и от други случаи – депресии, ниска самооценка, повишена раздразнителност, хранителни разстройства ...

Добри сме! Понякога дори сме много добри! Толкова сме добри, че не ни е страх от това, което другите мислят за нас. Затова и решихме да направим този блог – да питаме хората какво мислят за нас, за нашата работа, за професията на консултанта. Разбира се тук ще има място и за някои интересни материали, които сме открили и превели, много истории от нашата обща и индивидуални практики и не знаем какво още (интересните идеи идват внезапно – също като животът, който се случва без предупреждение).

Създаваме блогът с идеята да бъдем полезни. На първо място на нас самите – колкото повече мнения за работата си получим, толкова по-добри ще ставаме. На второ място на всички любознателни, любопитни и любо - каквото и да е в областта на човешките отношения. Искаме да пишем на теми, които ви интересуват и вълнуват. На трето място на онези, които искат да получат психологическа консултация в мрежата (а ако са от Плевен и в директна среща). Предвиждаме да развием on-line консултиране в близко, ама много близко време. Блогът е нещо лично. На нас тази идея също не ни е чужда. Все пак не отричане, че преди да сме професионалисти, ние сме хора. Това го мислим ние.

А вие?

Ще четете ли такъв блог?

Ще ви бъде ли интересен и полезен?

Искате ли да откриете конкретна тема?

Нужно ли ви е on-line консултиране?

Сега е моментът да ни кажете.

И накрая нещо, което често ще виждате/чувате ако четете блога или разговаряте с нас. Една идея, в която истински вярваме:

“НИКОГА НЕ Е КЪСНО ЗА ПРОМЯНА. И ЗА НИКОГО НЕ Е КЪСНО”