Размисли ІІ - от Димитър
Казвам се Димитър Грънчаров и съм роден през миналият век.
Това винаги ми се е струвало подходящо начало за един разказвач. А аз имам намерение да правя точно това – да разказвам истории. При това истински. Разбира се историите няма да са произволни, а от моята и нашата с Вал практика на консултанти и затова имената и времето ще бъдат променяни. Но все пак историите ще са истински. Мисля, че самите посетители на блога ще разберат това – просто такива истории не могат да се измислят, те само могат да се случат.
Тази история ще е малко по-различна. Тя е за това какво чудо са това консултантите и как е най-подходящо да се използват. Много мислех дали да опиша основите на психологическото консултиране така, че ако някой колега попадне на блога да каже “Браво! Професионално написано.” После реших, че пиша основно не за колегите, а за онези, които са ползвали, ползват и ще ползват психологическото консултиране за да се справят с някои трудни периоди от живота си. Затова и се опитвам да избегна терминология и професионален сленг.
Ха, сетих се за един виц:
“В Духовната академия за защита на докторска теза се явява един свещеник. Председателя на комисията поглежда темата на тезата и казва “Отче, разбирам важността на вашата разработка но заглавието е малко сложно – “Ролята на духовата музика за духовното развитие на духовните лица”. Може ли да ни обясните как го формулирахте?”
А отецът отговаря: “Всъщност това заглавие го измисли ръководителят ми, за да звучи научно. Иначе работното заглавие бе “ За чий х... му е на дядо ти поп свирчица?”
Така е и с отговора на въпроса “За какво да търся консултант?” Може да бъде строго научен или пък наукообразен, а защо не и много ежедневен, нещо като работното заглавие на отеца.
Консултантът е странно животно. Обичайно е психолог по образование. Знае теорията за това как се развива човек през различните си възрасти. Знае кои са специфичните кризи, през които минава както отделния човек, така и семейството. Може да види дребните неща, които пораждат големите неприятности.
Консултантът е неутрален. Той може много да харесва или да не харесва клиента си, но винаги (добрият консултант, разбира се) успява да остане “встрани” от проблемите и поведението на хората, които консултира. Ние с Вал винаги тръгваме от идеята, че хората които ни търсят са добри. Понякога те имат поведение, което не е добро или да речем не е приемливо за хората около тях, но клиентите ни винаги са добри хора.
Консултантът не може да решава чужди проблеми. Ние сме добри в това да видим проблема различно, да търсим причините за проблема в “невидими” за клиента ни случки и събития. Не можете да си представите колко често хората не забелязват някои неща, защото спорад тях “те не са важни”. Консултантът търси малкото камъче, което може да “обърне колата”. Всъщност големите камъни всички ги виждат и затова не е нужна специална подготовка.
Консултантът задава странни въпроси (понякога твърде лични). В зависимост от направлението в консултирането, на което е фен той може да се интересува от миналото, настоящето или бъдещето на клиента си. Аз не се интересувам от проблемите – в края на краищата клиента не идва при мен за да изследваме проблема му, а за да намерим решение. Така, че аз се интересувам от решенията. При това не от единствените решения, защото те са почти равностойни на липсата на решение.
Една шега в нашите среди гласи, че няма безизходни ситуации, дори ако те изяде канибал пак имаш два възможни изхода.
И така “За какво да търся консултант?”
Отговорът на този въпрос може да се сведе до отговорите на няколко други въпроса.
Това винаги ми се е струвало подходящо начало за един разказвач. А аз имам намерение да правя точно това – да разказвам истории. При това истински. Разбира се историите няма да са произволни, а от моята и нашата с Вал практика на консултанти и затова имената и времето ще бъдат променяни. Но все пак историите ще са истински. Мисля, че самите посетители на блога ще разберат това – просто такива истории не могат да се измислят, те само могат да се случат.
Тази история ще е малко по-различна. Тя е за това какво чудо са това консултантите и как е най-подходящо да се използват. Много мислех дали да опиша основите на психологическото консултиране така, че ако някой колега попадне на блога да каже “Браво! Професионално написано.” После реших, че пиша основно не за колегите, а за онези, които са ползвали, ползват и ще ползват психологическото консултиране за да се справят с някои трудни периоди от живота си. Затова и се опитвам да избегна терминология и професионален сленг.
Ха, сетих се за един виц:
“В Духовната академия за защита на докторска теза се явява един свещеник. Председателя на комисията поглежда темата на тезата и казва “Отче, разбирам важността на вашата разработка но заглавието е малко сложно – “Ролята на духовата музика за духовното развитие на духовните лица”. Може ли да ни обясните как го формулирахте?”
А отецът отговаря: “Всъщност това заглавие го измисли ръководителят ми, за да звучи научно. Иначе работното заглавие бе “ За чий х... му е на дядо ти поп свирчица?”
Така е и с отговора на въпроса “За какво да търся консултант?” Може да бъде строго научен или пък наукообразен, а защо не и много ежедневен, нещо като работното заглавие на отеца.
Консултантът е странно животно. Обичайно е психолог по образование. Знае теорията за това как се развива човек през различните си възрасти. Знае кои са специфичните кризи, през които минава както отделния човек, така и семейството. Може да види дребните неща, които пораждат големите неприятности.
Консултантът е неутрален. Той може много да харесва или да не харесва клиента си, но винаги (добрият консултант, разбира се) успява да остане “встрани” от проблемите и поведението на хората, които консултира. Ние с Вал винаги тръгваме от идеята, че хората които ни търсят са добри. Понякога те имат поведение, което не е добро или да речем не е приемливо за хората около тях, но клиентите ни винаги са добри хора.
Консултантът не може да решава чужди проблеми. Ние сме добри в това да видим проблема различно, да търсим причините за проблема в “невидими” за клиента ни случки и събития. Не можете да си представите колко често хората не забелязват някои неща, защото спорад тях “те не са важни”. Консултантът търси малкото камъче, което може да “обърне колата”. Всъщност големите камъни всички ги виждат и затова не е нужна специална подготовка.
Консултантът задава странни въпроси (понякога твърде лични). В зависимост от направлението в консултирането, на което е фен той може да се интересува от миналото, настоящето или бъдещето на клиента си. Аз не се интересувам от проблемите – в края на краищата клиента не идва при мен за да изследваме проблема му, а за да намерим решение. Така, че аз се интересувам от решенията. При това не от единствените решения, защото те са почти равностойни на липсата на решение.
Една шега в нашите среди гласи, че няма безизходни ситуации, дори ако те изяде канибал пак имаш два възможни изхода.
И така “За какво да търся консултант?”
Отговорът на този въпрос може да се сведе до отговорите на няколко други въпроса.
Първо – “Какво искам да променя?”
Определението за “проблем”, което ползваме е “ситуация, която искаме да променим, но не знаем как”. Ако не искате да променяте нищо, то тогава нямате нужда от консултант. Ако знаете какво и ка да промените – пак нямате нужда от консултант. Ако не сте сигурни какво искате да промените или как да извършите промяната то тогава заповядайте – Вие имате нужда от консултант.
Определението за “проблем”, което ползваме е “ситуация, която искаме да променим, но не знаем как”. Ако не искате да променяте нищо, то тогава нямате нужда от консултант. Ако знаете какво и ка да промените – пак нямате нужда от консултант. Ако не сте сигурни какво искате да промените или как да извършите промяната то тогава заповядайте – Вие имате нужда от консултант.
Второ – “Кой ще извършва промяната?”
Ако отговорът на този въпрос е различен от “Аз” , вие нямате нужда от консултант. Работа може да ви свърши дресьор на мечки, деца и партньори, но не и консултант. Консултантът може да е полезен ако промяната ще извършите вие.
Ако отговорът на този въпрос е различен от “Аз” , вие нямате нужда от консултант. Работа може да ви свърши дресьор на мечки, деца и партньори, но не и консултант. Консултантът може да е полезен ако промяната ще извършите вие.
Трето – “Колко бързо да се случи промяната?”
Има така наречените кризисни консултации, които обаче дават по-скоро обяснения какво се случва с човек в криза, но не спомагат пряко за промяна. Ако имате нужда да чуете чуждо мнение за това, което ви се е случило можете да ползвате консултант. Може да ползвате също така приятел, колега, барман или фризьор. Ако това което ви се е случило е свързано с много силни емоции обаче, приятелите и барманите ще са ви по-малко полезни от консултанта.
Ако не става въпрос за кризисна консултация и очаквате проблема да се реши за един ден нямате нужда от консултант, а от магьосник.
Мисля да спра дотук. Засега. Дано това не звучи като заплаха.
Какво ще кажете – имате ли нужда от консултант?
Има така наречените кризисни консултации, които обаче дават по-скоро обяснения какво се случва с човек в криза, но не спомагат пряко за промяна. Ако имате нужда да чуете чуждо мнение за това, което ви се е случило можете да ползвате консултант. Може да ползвате също така приятел, колега, барман или фризьор. Ако това което ви се е случило е свързано с много силни емоции обаче, приятелите и барманите ще са ви по-малко полезни от консултанта.
Ако не става въпрос за кризисна консултация и очаквате проблема да се реши за един ден нямате нужда от консултант, а от магьосник.
Мисля да спра дотук. Засега. Дано това не звучи като заплаха.
Какво ще кажете – имате ли нужда от консултант?