ДА ХАПВАШ ИЛИ НЕ - ТУЙ Е ВЪПРОСЪТ?

Съвременният човек постоянно се опитва да отговори на очаквания, които някой има към него. Част от очакванията са свързани с тялото на човека или и това как изглежда. Стремежът за постигане на съвършенно тяло често се превръща в психологически проблем, водещ до хранително разстройство. Диагнозата на хранителното разстройство тръгва от описанието на симптоматиката. Главна предпоставка за диагноза е обстоятелството, че нарушението представлява заплаха за живота или здравето. Отклоняващото се от нормата телесно тегло само по себе си не е достатъчно основание да се постави диагноза “хранително разстройство”.

Всичко започва от главата

Храненето се “управлява” от команден център в нашия мозък. В хипоталамуса се интегрират информациите за хранителното състояние, за концентрацията на хранителни вещества и хормони.

Хипоталамусът има много тясна функционална връзка както с хипофизата, която регулира на по-високо равнище функцията на най-различните жлези в тялото, така и с лимбичната система, която се счита за регулационен център на емоционалните състояния. В хипоталамуса са разположени “център на глада” и “център на ситостта”. Тези центрове са отговорни за дългосрочния контрол на хранителното поведение и имат съществен дял в регулацията на теглото.

Храненето може да повлияе на емоционалното състояние и чрез съставките на храната. Това може да се демонстрира със серотонина, едно от многобройните вещества преносители в мозъка: серотонинът се произвежда от съдържащата се в храната аминокиселина. Храната с високо съдържание на въглехидрати провокира отделяне на хормона на панкреаса – инсулин, който от своя страна отново повишава нивото на серотонина. Чрез различни рецептори в мозъка серетонинът предизвиква състояние на релаксация и подобряване на настроението. Падането на нивото на серотонина в състояние на глад или чрез еднообразна, бедна на въглехидрати храна води до депресивно настроение.

При диагностика на хранителните разстройства се оценяват пет аспекти: телесното тегло, отнесено към ръста (1), модела на хранително поведение (2), използваните от засегнатите методи за регулиране на теглото (3), отношение към собственото телесно тегло, т.е. възприемане и оценка на собствената фигура (4), както и (при anorexia nervosa) физическите последствия от силно сниженото телесно тегло (5).

Колкото по-екстремно е над- или поднорменото тегло, толкова по-рядко то се среща при здрави индивиди. Но само когато подобно състояние е следствие на нарушено хранително поведение е оправдано да говорим за хранително разстройство.

Нарушеното хранително поведение може да се характеризира с различни модели:

Ограничаване означава, че за да намалят телесното си тегло или да предотвратят повишаването му, засегнатите съзнателно приемат по-малко количество храна.

Пристъпите на преяждане или на “вълчи глад” се дефинират по следния начин:

а) поглъщане на голямо количество храна за определен период от време (напр. в рамките на два часа)

б) чувството, че по време на този епизод губим контрол над хранителното поведение.

Съществуват различни методи за регулация или манипулация на телесното тегло: освен гладуването, част от засегнатите се опитват да ограничат храната, злоупотребявайки с т. нар. медикаменти за потискане на апетита. Прекомерната физическа активност и спортовете също се използват като възможност да се “изразходи” приетата в повече енергия.

Дори много слаби жени се изживяват като “твърде дебели”, същевременно съществуват изразени страхове от наддаване на теглото (“фобия от килограмите”).

Анорексия или колко е красиво да си слаб

При хранителните нарушения, както при повечето психични смущения, се касае за комплексни явления, които не могат да бъдат сведени до една определена причина.

Всяко видимо спадане на нормалното тегло е потенциално опасно за организма. Понижено е и нивото на хормоните, необходими за сексуалните функции. Това води до закърняване на половите органи и прекъсване на цикъла при жените. За да се редуцира потреблението на енергия, се снижава телесната температура, кожата става суха и бледа, сърцето бие по-бавно, мускулният тонус е понижен. Нарушени са вегетативните функции, изпразването на стомаха и чревната перисталтика се забавят, а това при ограниченото количество на храната води до обстипация (запек). Наред с всичко друго се стига до намаляване броя на белите кръвни телца.

От анорексия са засегнати предимно млади жени в прехода от младежка към ранна зряла възраст. Като деца те често са “безпроблемни”, услужливи, любезни, старателни и разбрани. Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни от околните.

Типични за личността на тези жени – както са доказали изследванията на многобройни засегнати – са перфекционализмът, интровертността и несигурността.

Началото на заболяването често не може да се определи точно. С оглед на широко разпространените сред младите момичета и жени грижи за теглото, стройната фигура и диетите, това не е изненадващо. Обаче при засегнатите тези теми придобиват нарастващо значение. Занемарявайки все повече жизнени сфери, те се занимават изключително с хранене, броене на калории и стратегии за избягване на наддаването. Въпреки силно измършавялата си фигура те твърдят, че се чувстват добре и са работоспособни. До последно се стремят към отлични резултати в училище, университети или професията. Социалните контакти се ограничават. Често се общува само със семейството, най-добрата приятелка или - ако има такъв – с партньора.

На масата жените, засегнати от анорексия правят впечатление с бавното си хранене, ако не предпочетат изобщо да отбягват общите трапези. Храната се сортира в чинията и се дъвче педантично. Пие се много вода и се яде голямо количество салата, за да се напълни стомаха и да се потисне чувството за глад.

За да избегнат повишаването на теглото част от пациентките прилагат допълнителни стратегии: наред с пристъпите на “вълчи глад” характерно за булимичния тип на анорексията е предизвиканото повръщане и в някои случаи приемането на пургативи. Освен общото безпокойство (“никога не стой седнал, когато можеш да стоиш прав, никога не стой прав, когато можеш да вървиш, никога недей да вървиш, когато можеш да тичаш”) нерядко се практикува много активно спорт с цел да се повиши изгарянето на калории.

Настроението на засегнатите, които и на този етап не се чувстват болни, е доста потиснато до депресивно. Има опасност личният лекар да постави диагнозата депресия и да започне лечение, което ще е потенциално неуспешно.

Къде е изходът? Важно е близките на болната навреме да забележат опасността и да се обърнат към лекар. Най-напред – към психотерапевт (при леки форми на анорексия може да помогне и психолог, а при особено тежки се налага терапия в психиатрична болница). Успехът на лечението зависи от продължителността на заболяването, от възрастта на пациентката и от подкрепата на близките.

Булимия или какава е цената на удоволствието от яденето

За първи път през 1979г. въз основа на детайлни клинични наблюдения английският психиатър Джералд Ръсел описва булимията в днешната й форма като “вариант на anorexia nervosa". От първоначално използваните определения като “булимарексия”, “Thin-Fat-People" (тънки-дебели-хора) и други в края на краищата като диагностично понятие се е наложило Bulimia nervosa.

Моделът на взаимоотношения в семействата на булимичните пациентки се различава значително от този на аноректичните: често се наблюдава критично-дистанцирано отношение на близките, семейството не се идеализира, взаимоотношенията са по-малко стабилни. И тук остава открит въпросът до колко тези обстоятелства са причина или следствие на хранителното отношение.

Подобно на анорексията, булимията е заболяване сред младите жени. Началото лежи по правило между 18-тата и 28-та година. Жените с булимия, които имат нормално тегло, трудно могат да бъдат различени по външни признаци, а освен това в началото на заболяването полагат усилия да скрият своя проблем.

Наред с умората, липсата на инициативност, проблемите с концентрацията и потиснатостта жените, които страдат от булимия, се оплакват от ниско кръвно налягане и произтичащо от това замайване при ставане, от мускулна слабост и оплаквания в областта на храносмилателния тракт като повдигане, коремни болки, запек.

Честото повръщане уврежда зъбите: киселината разгражда зъбния емайл, засилената консумация на сладки храни допълнително допринася за увреждането на зъбите от кариес.

Свръхстимулацията чрез често хранене и повръщане води до безболезнено, по-често доста очебийно подуване на подушните слюнчесни жлези. За разлика от стомаха, хранопроводът не е достатъчно защитен от въздействията на киселините. Честото повръщане води до увреждане на входната стомашна клапа. В крайни случаи при спазмично повръщане може да се разкъса лигавицата на стомашния вход.

Личността на булимичните жени, в сравнение с аноректичните, е по-малко склонна към натрапливо поведение, но затова пък е емоционално по-лабилна и импулсивна. Поради нормалното телесно тегло тук по правило медицинските усложнения не са толкова тежки.

Булимията се развива често от анорексията и винаги е следствие на рестриктивно хранително поведение. Засегнатите, които се възприемат като твърде пълни, опитват да намалят теглото си с диети. Недохранването предизвиква от своя страна атаки на “вълчи глад”.

Спонтанно и нерядко под въздействието на приятелки или медицински статии младите жени “откриват” индуцираното повръщане: “По този начин мога да ям каквото и колкото си поискам, без да наддавам.”. В началото рефлексът на повръщането се предизвиква механично с пръст в гърлото, по-късно е достатъчно навеждане над тоалетната или напрягане на коремната и гръдната мускулатура.

За известно време повръщането се изживява като приятно от повечето булимици. Чрез освобождаване на прекомерното количество храна може да бъде редуцирано вътрешното напрежение. От друга страна, атаките на “вълчи глад” и повръщането по правило създават неприятното чувство за провал и вина и често се крият в течение на години от близките. Демонстративното забравяне на празни опаковки в опустошения хладилник може да се тълкува като израз на отчаяна капитулация пред заболяването, но и като вик за внимание и помощ.

Атаките на преяждане нерядко са планирани, редовни елементи от ежедневието. Храната се избира и приготвя старателно. Предпочитат се “забранени” висококалорични сладки или мазни храни, които освен всичко при повръщане “излизат” сравнително по-лесно.

Много булимични жени се изживяват като депресивни, неинициативни и безчувствени, което по правило настъпва едва след проявата на хранителното нарушение. В социалния си живот те са боязливи, безпомощни и напрегнати. Избягват се ситуации, в които храненето би могло да се превърне в тема, например покани за празници, което засилва социалната изолация. В този контекст, недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола и дрогата.

И анорексията, и булимията са опити да накажем собственото си тяло за нещо, което ни се е случило. И двете състояния са обратими, като в зависимост от тежеста на увреждането, получено в резултата от хранителното разстройство може да са достатъчни психологически консултации, психиатрично лечение и в най-тежките случаи животоспасяващо лечение. За да се справи с хранително разстройство обаче всеки човек има нужда от професионална консултация и подкрепа в семейството.