НЕВРОТИЧНИЯТ ЧОВЕК

В забързаното ежедневие, често срещаме разсройства на здравето, които са „на нервна почва“ – сърцето, стомаха, главата не работят както трябва или ни болят, но няма никакви причини (или поне такива, които са свързани с тялото) за това. Тези разстройства са така наречените неврози. В нашата практика установихме, че различни по форма и сила неврози се срещат изключително често – може би в 40% от населението. Неврозите са „функционални разсройства“ т.е. нещо не функционира добре. Най-разпространените неврози са неврастения, психастения, тревожност, натрапливости, фобии, хистерия. По-долу ще се спрем на някои от тях.

 

Сходни черти при неврозите

- Животът на човека с невроза се ръководи от сили, които той не може (или не знае как) да контролира;

- Човекът с невроза винаги е жертва на вътрешни конфликти – той знае какво е „морално“, но също така знае какво е „рационално“. Често при хората с неврози моралното и рационалното са в конфликт;

- човекът с невроза се стреми да се освободи от страданията си чрез компромиси, които обикновенно влошават състоянието му;

- неврозата винаги е съпроводена с безпокойство – понякога само смътно, понякога – ужасяващо;

- човекът с невроза е неспособен да се адаптира към действителността и към околните. Реакциите му обикновенно са неадекватни – изплъзва се, страхува се, агресивен е и т.н.

 

Детските неврози

Има две особености на детските неврози:

1. Наблюдават са смущения в характера. Вместо жизненост и неустойчивост, характерни за детската възраст детето проявява прекалена уравновесеност и сериозност. Става взискателно и упорито. Враждебно е, сърди се безпричинно и лъже. Характерът му става затворен и неотстъпчив. Същевеременно детето проявава признаци на свръхчувствителност и прекалена срамежливост.

2. При детските неврози често има физически прояви – енуреза (нощно напикаване), заекване, тикове, хистерични прояви.

Детската невроза се проявава най-ярко в семейството. Детето се представя пред другите в най-добра светлина, а за близките му остават най-лошите изблици.

 

Кои са най-честите причини за детските неврози

Родителската лабилност – липсата на предсказуемост в поведението на родителите и на средата, в която детето живее е една от предпоставките за детска невроза. Децата се адаптират към средата, която им се предлага. Ако средата е лабилна, то и адаптацията ще е такава. Така детето ще изгради модел на ad-hoc реакция, която може да се променя при едни и същи стимули. Веднъж ще е послушно, другия път ще реагира бурно, на третия само ще се намръщи.

Негативната самооценка – децата са силно податливи на „внушения“ от страна на важните за тях възрастни. Ако на детето се обяснява често, че е „лошо“, детето приема този етикет и започва да върши лоши неща. Ако родителите се карат пред детето, то най-често приписва на себе си причините за кавгата. Когато в семейството се появи второ дете, ревността към него може да прерастне в невроза, ако детето не получи „доказателства“, че още е обичано. Негативната самооценка бързо води до чувство за малоценност и вина, които са идеална основа за развитие на невроза.

Пубертет – в този етап от детското развитие се проявяват всички конфликти, които не са решени до момента и към тях се добавят сексуални, религиозни, морални и пр. вътрешни конфликти, характерни за възрастта. Вътрешните конфликти могат да породят чувства на фрустрация, унижение и страх, които пък са добра почва за неврозите.

 

Неврозите при възрастните - причини

1. Физически причини – отравяния, инфекции, изтощение, ендокринни смущения;

2. Вътрешни конфликти, които в девет десети от случаите са на сексуална, религиозна или семейна основа;

3. Задръжки в развитието като дете.

 

Видове неврози

Неврастения

Неврастенията е невроза, при която има значително повишена нервна възбуда (слабо вътрешно задържане), но човек бързо се изморява. Причини за неврастенията са външните дразнители, които действат с голяма сила по продължително време, особено психични, нервни стресовe, напрегната умствена работа, семейни конфликти, битови неуредици, нереализирани желания.

Форми на неврастения

Неврастенията се изразява в две форми: хиперстенна - повишена възбудимост при незначителни поводи, силно отреагиране, повишена емоционалност, главоболие, болки в сърцето, стомаха и почти във всички органи, безсъние с вълнуващи, разстройващи сънища. Страдащият се събужна неотпочинал и през целия ден е отпаднал, трудно се концентрира и трудно запаметява. Пулсът му е ускорен. Хипостеннатa форма (потисната форма) на неврастенията се изразява с почти обратните признаци. Реакциите от външни емоционални дразнители е слаба. Човекът е отпуснат, уморен, неработоспособен, сънлив през целия ден, не влиза в конфликти, всичко поема навътре. Обикновено е мрачно настроен депресивен синдром или изпитва страх без повод (страхов синдром). Често му се плаче.

 

Психастения

Психастенията се проявява у хора с мисловен тип висша нервна дейност. Изразява се в мнителност и нерешителност. Всичко дълго се обсъжда. Човекът, страдащ от психастения има чувството, че е откъснат от реалния живот. Не го привличат културни развлечения (театър, опера, кино, музика). В него се развиват много често натрапчиви мисли за тежко заболяване, желае да остане съм, изпитва страх от вода, от височина, от затворено пространство и др. Той е винаги напрегнат тревожен, неуверен в себе си.

 

Тревожни състояния

Представляват субективно усещане за заплаха или неизбежна опасност. Тревожността е част от нашия живот и има защитна функция. В случай на опасност именно тя подготвя организма да се справи с нея, като поставя съзнанието "нащрек" и подготвя тялото за действие. А страховете могат да бъдат свързани с мисли за здравословното състояние, безпокойство за близките, свръхзагриженост и несигурност по отношение на обичайните за ежедневието неща. Но тревожността се превръща в проблем, когато причинява дискомфорт и пречи на изпълнението на ежедневните дейности. При част от хората тя може да доведе до непреодолима вътрешна потребност да подреждат вещите си по точно определен начин или да извършват мислени "ритуали", с цел да предотвратят нежелани събития. Неслучайно този тип невроза е най-широко разпространен и се характеризира със следните прояви: главоболие, нарушение на ритъма на съня, лесна избухливост, раздразнителност, нетърпение, намалена издръжливост на умствени и физически натоварвания. Много често се наблюдават и нарушения във функциите на вегетативната нервна система: усещане за тежест и стягане в областта на гърдите, присвиване в стомаха, пулсиране в горната част на коремната област, усещане за втрисане. Не са рядкост и случаите, в които настъпват проблеми в половия живот.

 

Фобийни разстройства

При тях най-често се наблюдава съчетание от натрапчиви мисли, действия, страхове с различно съдържание - страх от заболяване с последващо заразяване (фиксирани са обикновено заболявания като инфаркт, СПИН, сифилис), страх от затворени пространства, различни височини (клаустрофобия, агорафобия и др.), несигурност по отношение на работния процес и обществените задачи. Такива хора обикновено изпълняват натрапчиво различни действия - например броене до определено число, минаване само по един и същи път, миене на ръцете определен брой пъти. Наред с това могат да се появят симптоми като нарушение на съня, намалена трудоспособност, лесна уморяемост, потиснато настроение.

 

Хистерия

Хистерията се изразява с много разнообразни симптоми, които дори могат да наподобяват органични, нервни и вътрешни заболявания. Затова най-често уязвими са хората с лека неуравновесена висша нервна дейност. Жените боледуват 20 пъти повече от мъжете. Обикновено се засягат хора в по-млада възраст. Влияние оказват също възпитанието и социалната среда, в която човек живее. До остро психично напрежение могат да доведат стресове като загуба на близък човек, опасност за живота (земетресение, пожар), семейни конфликти, разводи, несполуки в работата и любовта и др.

Форми на хистерия

Хистерияти се изразява в две форми: хистеричен характер и хистеричен припадък.

Хистеричният характер се проявява всекидневно в живота на хистерика. Той е емоционален, лабилен, впечатлителен, плачлив, проявява страх и много лесно се поддава на хипноза.

Хистеричният припадък се получава обикновено при силни психотравми (за разлика от епилептичния). Човек изпада в безсъзнание, без да се удари, извършва некоординирани движения с крайниците, къса си дрехите си, очите му са затворени. Понякога тялото му заема формата на дъга (подпрян е на главата и стъпалата си). Обикновено горните крайници са свити в пръстите. Припадъкът може да трае от няколко минути до няколко часа.

 

Още няколко проблема, свързани с неврозите

Нервно главоболие

Неврозите имат най-разнообразни прояви, една от които е главоболието. То се засилва при физическо и умствено напрежение, при вълнение и други подобни моменти. Човекът се оплаква, че главата му тежи, като да е пълна с олово. В други случаи главоболието има характер на стягане, като че ли главата е поставена в железен обръч, или има чувство на забиване на пирон в черепа. Главоболието изчезва или значително намалява след почивка и сън. Хората, които се оплакват от такова главоболие, обикновено имат редица други признаци на невроза. Те са страхливи, капризни и много чувствителни. Лесно се обиждат и сърдят по незначителен повод. Бързо се изморяват и нямат търпение да довършат започнатата работа. Имат непостоянен интерес и разсеяно внимание. Говорят бързо, често заекват и т.н.

 

Нервно безапетитие

Най-разнообразни възбуждания, възникнали в главния мозък, могат да намалят възбудимостта на хранителния център и да предизвкат намаление на апетита. Прекомерни емоционални преживявания (радост, гняв, страх и др.) могат да доведат до безапетитие. Когато околните упражняват по време на ядене принуда спрямо детето, когато употребяват драстични мерки (заплаха, бой, заповед и др.), когато детето се храни, без да е гладно, стига се до значителна възбуда на нервната система и у нервното дете се развива още по-голямо безапетитие.

Немалко значение за добрия апетит има правилният режим на почивка, сън и игра.

И накрая

- неврозите са често срещано разстройство;

- за неврозите няма органична причина т.е. няма физическо заболяване, но те могат да причинят органични увреждания;

- неврозите могат да бъдат установени от психолог, психиатър или друг лекар;

- неврозите могат да бъдат повлияни от терапия. При това не винаги е наложително терапията да включва медикаменти;

- колкото по-рано се започне терапията, толкова по-голям е шансът за благоприятен изход.

(В материала са използвани идеи на Пиер Дако от книгата „Фантастичните победи на модерната психология“)

ЛЪЖАТ ЛИ ДЕЦАТА?

Не бъркайте фантазията с лъжата!

           Създаваме семейство, появяват се децата, тези малки, невинни, зависими от нас човечета, за който отделяме цялата си обич, внимание и желание да ги подкрепяме докато опознават света и трупат опит. Децата прохождат, проговарят, стават все по – независими, любопитни и прибавят нови нюанси в своето поведение. Все характеристики на порастващото дете. С овладяването на думите идват и изненадите за родителите – Как му хрумна да каже това? Каква е пък тази история? Какво развинтено въображение? О, малкия ми принц/принцеса лъже, нагло и безцеремонно!!! Сякаш забравяме, че постепенно децата започват да живеят в света на големите и използват нашите методи за справяне с различни ситуации, а това включва и лъжата.

Какво се случва в развитието на детето и има ли граница и разлика между играта, фантазията и лъжата?

Една от основните причини за детската лъжа е любопитството и изследователския интерес. Децата пробват, за да видят до къде могат да стигнат с измислиците. Изучават реакцията ни и тази на околните. Понякога търсят начин как да угодят и да постигнат нещо по-лесно, но със сигурност следят поведението ни и реагират спрямо него.До две годишна възраст децата не лъжат. Щом бебето плаче, то наистина изпитва нужда от мама или тате, от храна, топлина или смяна на пелените.

След три годишна възраст ситуацията започва да се променя. Детето се стреми към самостоятелност, иска да разшири полето на своите действия, да пипа навсякъде, да ходи където му хрумне и с една дума да си позволява всичко, което е пред очите му. Всичко това е нормално, само че понякога влиза в разрез с желанията на родителите. Започват да се налагат повече ограничения и забрани и детето търси начин да се промъкне между тях. На тази възраст детето все още не е в състояние да прави разлика между реалност и фантазия. 3-4 годишните не разбират напълно понятието „лъжа” и идеята кое е „истина“. В този стадий въображението се върти на пълни обороти и подхранва необходимостта от „украсяване” на истината. През първите 3 години от живота, когато въображението царува, „пожелателното мислене” играе първостепенна роля - това, което се случва във фантазиите, за детето придобива реални измерения. Когато отрича, обикновено с довода – „Не бях аз!“, че е счупило играчката на свое приятелче, дори да сте станали свидетели на случката, то ще отрича - отчасти заради “пожелателното” мислене и отчасти от страх. Детето знае, че вие сигурно сте ядосани на постъпката му и сега си пожелава да не го е правило. Да го накарате да си признае на тази възраст е по-маловажно, отколкото да го накарате да разбере грешката, която прави като чупи играчката. Друга причина, поради която вашето малко дете понякога преувеличава, е идеята, че ако детето иска нещо да се случи по определен начин и изрече желанието си на глас, то наистина ще се случи. Това ще му гарантира печалба или ще избегне наказание.

До около петата си година децата разказват въодушевено какво са преживяли, очевидно вярвайки в разказите си. Историите за невероятни приключения, въображаеми приятели понякога стресират родителите и ги навеждат на мисли – „дали детето е нормално, не е ли по – добре да го консултираме с психолог или психиатър?“. Фантазията е основен механизъм за опознаване на света, за отработване на негативни емоции и е част от детското развитие. Насърчавайте детето да създава истории, припомнете си вашето собствено детство. Четете приказки заедно с децата си, правете влак от столовете в хола, представете си, че пътешествате до замъка на принцесата, яхнали табуретката. Насърчавайте детето да споделя впечатления, включвайте го активно – „Какво виждаш?“, „Приближава ли замъка?“, правете си колиба от одеяла и си представяйте, че сте индианци, съдвайте си история за семейство Чорапчови, като използвате чорапчетата на детето, седнали на пода подкарайте болидите от Формула 1. Играта е основния метод за опознаване на света при децата. В игрите и общуването с възрастните децата ще се научат да правят разлика между истината и фантазията. Това, което до голяма степен зависи от вас е да научите детето да се чувства комфортно в своя свят и да знае кога и как да го използва. Когато детето фантазира, споделя нереално звучаща за вас история, не бързайте да го спрете с обвинението – лъжец, ти лъжеш, измисляш си. Оставете пространство детето да довърши историята си, опитайте да разберете причината да ви разказва точно това. Ако детето продължи с настояването – „аз съм Супермен, силен съм като него, мога за местя тежки предмети!, подкрепете детето като преформулирате, „Да ти би искал да си като Супермен, и много ми помагаш в къщи, докато чистим!“   

До седмата си година децата имитират правилата, повтарят, че „Да се лъже не е добре!“, но все още няма осъзнатостта на това правило. Пораствайки, децата започват да използват измислиците по-осъзнато и вече изпитват неловкост и срам, когато ни лъжат. Но въпреки това не престават да разказват всякакви неистини. Понякога - за да ни стане приятно, понякога – за да не ни огорчат. Ако, връщайки се от градина, детето ви разкаже, че се е сбило с приятеля си или е било смъмрено от учителката, вие ще сте недоволни. И то много добре знае това. Затова най-естествено за него е да започне да ви разказва истории, съвсем отдалечени от действителността. То не се стреми да ви измами, то просто не желае да ви разочарова.

Проблемът идва в момента, когато детето възприеме този метод като основно средство за самоутвърждаване и постигане на целите си.

              Какви са причините за детските лъжи

Големи изисквания – когато имаме големи изисквания към детето и очакваме прекалено много от него, то може да започне да ни лъже за да не разочарова очакванията ни

Имитиране на модел на поведение – нашите деца имат навика да копират модела на поведение, който виждат вкъщи, така че ако вие лъжете (дори и за дребни неща), те ще го приемат за нещо нормално и обичайно

Страх – да излъже, понякога за детето е най-добрия начин да избегне някое “тежко” наказание.

Печелене на внимание – някои деца лъжат за да привлекат вниманието. Те разказват измислени истории, плод на тяхната богата фантазия, за да привлекат вниманието на околните върху себе си. Това им служи за да засилят своята самоувереност

В някои случаи децата прибягват до лъжи, за да скрият реални факти, от които се срамуват или които са твърде болезнени за тях – в детската градина или в училище разказват колко е богато семейството и с какви възможности разполага, а реалността да е много по – различна. Болелзнена случка, като развод на родителите може да се прикрива с история, че „татко е шеф на голяма компания и затова не идва да ме взема вечер“.

Посредством лъжата детето може да се опитва да ни каже истината за това, което го тревожи – имам една приятелка в училище, която се страхува от по – големите ученици.

 

Как да реагираме, когато детето ни лъже

В семейството и през родителите, децата усвояват най – важните модели на поведение. Ето защо в момента, в който забележите, че детето ви лъже, е добре да седнете и да си поговорите с него.

Разберете каква е причината да ви лъже и какво го мотивира да го прави. В разговора запазете спокоен тон и интонация, децата са изключително чувствителни и улавят нашето напрежение или обвинения, дори и да не са пряко изказани.

Избягвайте твърдението, че добрите деца не лъжат, а лошите лъжат. Децата са водени от любопитство, от желание да разбират и опознават, ако има нещо добро и лошо, нещо правилно и не, то това са родителските реакции, защото ние сме тези, които осъзнават причините, предпоставките и следствията, а децата ни тепърва трупат своя житейски опит.

Направете всичко възможно за да предразположите дете си да сподели това, което чувства – дори и вече да знаете историята, която детето представя с други детайли и краски, не го притискайте, използвайте въпроси за събиране на факти –какво, как, кога, къде, колко. Избягвайте въпроса „Защо?“, той само дава възможност за нови измислици, който детето да прибави към историята си, и отдалечава разговора от откриването на причините за това детето да е излъгало.

Покажете му, че обичта ви към него не зависи от неговите постъпки, дори и да е направило беля. Насърчавайте го да казва истината, защото така вие ще му помогнете и заедно ще намерите решение на проблема

Следете своето поведение, като родители. Не давайте обещания, които в последствие не изпълнявате. Ако не можете да изпълните желанието му, не лъжи детето. Обяснете му защо не сте успяли или изобщо не му обещавайте нещо, което е условно.

Обяснявайте разликата между истината и лъжата. Четете приказки на детето си, това е един от най – добрите начини да се отграничи същността на лъжата. Приказката за Буратино (Пинокио) или лъжливото овчарче са много подходящи за целта.

Бъдете търпеливи, но едновременно с това твърди и сериозни. Винаги, когато налагате забрани на детето си, му обяснявайте причините за тях. Подробното обяснение на правилата, ще улесним детето и ще го накара само да прецени последствията от постъпките си.

Ако детето ви започне да използва твърде много лъжи и не сте способни да се справите, с този модел на поведение, потърсете помощта на специалист.

              8 признака че детето ви лъже

- Разказвайки нещо или отговаряйки на въпрос, детето поставя ръка пред устата си, все едно че я закрива. Психолозите обясняват този жест като подсъзнателен "да не изтърве лъжа от устата си".

- Говорейки нещо, не ви гледа в очите

- Често се покашля по време на разговор

- Пита и повтаря след вас зададения въпрос

- Несъзнателно докосва носа си

- Потрива очи или брадичка

- Подърпва си ушите

- Почесва си врата или си разширява яката

    Десетте най-разпространени родителски лъжи

(Когато родителите лъжат децата си, децата лесно се научават на същото)

1. Има Дядо Коледа, но само за послушните деца.

2. Няма да те боли (при посещение на лекар или зъболекар)

3. Ако ми кажеш истината, няма да те накажа.

4. Ако си играеш с гениталиите си те ще окапят (или пък – ще ослепееш)

5. Ако често правиш физиономии, лицето ти ще се разкриви.

6. Мама и татко никога не са правили (не правят) лоши неща.

7. SpongeBob (или което и да е любимо детско предаване) го няма тази седмица.

8. Телевизорът (или друго устройство) е повреден.

9. Тебе щъркелът те е донесъл.

10. Ако не слушаш ще те дам на Торбалан (циганите, онзи лош чичко и т.н.)

(В темата са използвани материали от Интернет.)

ДА ХАПВАШ ИЛИ НЕ - ТУЙ Е ВЪПРОСЪТ?

Съвременният човек постоянно се опитва да отговори на очаквания, които някой има към него. Част от очакванията са свързани с тялото на човека или и това как изглежда. Стремежът за постигане на съвършенно тяло често се превръща в психологически проблем, водещ до хранително разстройство. Диагнозата на хранителното разстройство тръгва от описанието на симптоматиката. Главна предпоставка за диагноза е обстоятелството, че нарушението представлява заплаха за живота или здравето. Отклоняващото се от нормата телесно тегло само по себе си не е достатъчно основание да се постави диагноза “хранително разстройство”.

Всичко започва от главата

Храненето се “управлява” от команден център в нашия мозък. В хипоталамуса се интегрират информациите за хранителното състояние, за концентрацията на хранителни вещества и хормони.

Хипоталамусът има много тясна функционална връзка както с хипофизата, която регулира на по-високо равнище функцията на най-различните жлези в тялото, така и с лимбичната система, която се счита за регулационен център на емоционалните състояния. В хипоталамуса са разположени “център на глада” и “център на ситостта”. Тези центрове са отговорни за дългосрочния контрол на хранителното поведение и имат съществен дял в регулацията на теглото.

Храненето може да повлияе на емоционалното състояние и чрез съставките на храната. Това може да се демонстрира със серотонина, едно от многобройните вещества преносители в мозъка: серотонинът се произвежда от съдържащата се в храната аминокиселина. Храната с високо съдържание на въглехидрати провокира отделяне на хормона на панкреаса – инсулин, който от своя страна отново повишава нивото на серотонина. Чрез различни рецептори в мозъка серетонинът предизвиква състояние на релаксация и подобряване на настроението. Падането на нивото на серотонина в състояние на глад или чрез еднообразна, бедна на въглехидрати храна води до депресивно настроение.

При диагностика на хранителните разстройства се оценяват пет аспекти: телесното тегло, отнесено към ръста (1), модела на хранително поведение (2), използваните от засегнатите методи за регулиране на теглото (3), отношение към собственото телесно тегло, т.е. възприемане и оценка на собствената фигура (4), както и (при anorexia nervosa) физическите последствия от силно сниженото телесно тегло (5).

Колкото по-екстремно е над- или поднорменото тегло, толкова по-рядко то се среща при здрави индивиди. Но само когато подобно състояние е следствие на нарушено хранително поведение е оправдано да говорим за хранително разстройство.

Нарушеното хранително поведение може да се характеризира с различни модели:

Ограничаване означава, че за да намалят телесното си тегло или да предотвратят повишаването му, засегнатите съзнателно приемат по-малко количество храна.

Пристъпите на преяждане или на “вълчи глад” се дефинират по следния начин:

а) поглъщане на голямо количество храна за определен период от време (напр. в рамките на два часа)

б) чувството, че по време на този епизод губим контрол над хранителното поведение.

Съществуват различни методи за регулация или манипулация на телесното тегло: освен гладуването, част от засегнатите се опитват да ограничат храната, злоупотребявайки с т. нар. медикаменти за потискане на апетита. Прекомерната физическа активност и спортовете също се използват като възможност да се “изразходи” приетата в повече енергия.

Дори много слаби жени се изживяват като “твърде дебели”, същевременно съществуват изразени страхове от наддаване на теглото (“фобия от килограмите”).

Анорексия или колко е красиво да си слаб

При хранителните нарушения, както при повечето психични смущения, се касае за комплексни явления, които не могат да бъдат сведени до една определена причина.

Всяко видимо спадане на нормалното тегло е потенциално опасно за организма. Понижено е и нивото на хормоните, необходими за сексуалните функции. Това води до закърняване на половите органи и прекъсване на цикъла при жените. За да се редуцира потреблението на енергия, се снижава телесната температура, кожата става суха и бледа, сърцето бие по-бавно, мускулният тонус е понижен. Нарушени са вегетативните функции, изпразването на стомаха и чревната перисталтика се забавят, а това при ограниченото количество на храната води до обстипация (запек). Наред с всичко друго се стига до намаляване броя на белите кръвни телца.

От анорексия са засегнати предимно млади жени в прехода от младежка към ранна зряла възраст. Като деца те често са “безпроблемни”, услужливи, любезни, старателни и разбрани. Първите признаци на заболяването не се възприемат като тревожни от околните.

Типични за личността на тези жени – както са доказали изследванията на многобройни засегнати – са перфекционализмът, интровертността и несигурността.

Началото на заболяването често не може да се определи точно. С оглед на широко разпространените сред младите момичета и жени грижи за теглото, стройната фигура и диетите, това не е изненадващо. Обаче при засегнатите тези теми придобиват нарастващо значение. Занемарявайки все повече жизнени сфери, те се занимават изключително с хранене, броене на калории и стратегии за избягване на наддаването. Въпреки силно измършавялата си фигура те твърдят, че се чувстват добре и са работоспособни. До последно се стремят към отлични резултати в училище, университети или професията. Социалните контакти се ограничават. Често се общува само със семейството, най-добрата приятелка или - ако има такъв – с партньора.

На масата жените, засегнати от анорексия правят впечатление с бавното си хранене, ако не предпочетат изобщо да отбягват общите трапези. Храната се сортира в чинията и се дъвче педантично. Пие се много вода и се яде голямо количество салата, за да се напълни стомаха и да се потисне чувството за глад.

За да избегнат повишаването на теглото част от пациентките прилагат допълнителни стратегии: наред с пристъпите на “вълчи глад” характерно за булимичния тип на анорексията е предизвиканото повръщане и в някои случаи приемането на пургативи. Освен общото безпокойство (“никога не стой седнал, когато можеш да стоиш прав, никога не стой прав, когато можеш да вървиш, никога недей да вървиш, когато можеш да тичаш”) нерядко се практикува много активно спорт с цел да се повиши изгарянето на калории.

Настроението на засегнатите, които и на този етап не се чувстват болни, е доста потиснато до депресивно. Има опасност личният лекар да постави диагнозата депресия и да започне лечение, което ще е потенциално неуспешно.

Къде е изходът? Важно е близките на болната навреме да забележат опасността и да се обърнат към лекар. Най-напред – към психотерапевт (при леки форми на анорексия може да помогне и психолог, а при особено тежки се налага терапия в психиатрична болница). Успехът на лечението зависи от продължителността на заболяването, от възрастта на пациентката и от подкрепата на близките.

Булимия или какава е цената на удоволствието от яденето

За първи път през 1979г. въз основа на детайлни клинични наблюдения английският психиатър Джералд Ръсел описва булимията в днешната й форма като “вариант на anorexia nervosa". От първоначално използваните определения като “булимарексия”, “Thin-Fat-People" (тънки-дебели-хора) и други в края на краищата като диагностично понятие се е наложило Bulimia nervosa.

Моделът на взаимоотношения в семействата на булимичните пациентки се различава значително от този на аноректичните: често се наблюдава критично-дистанцирано отношение на близките, семейството не се идеализира, взаимоотношенията са по-малко стабилни. И тук остава открит въпросът до колко тези обстоятелства са причина или следствие на хранителното отношение.

Подобно на анорексията, булимията е заболяване сред младите жени. Началото лежи по правило между 18-тата и 28-та година. Жените с булимия, които имат нормално тегло, трудно могат да бъдат различени по външни признаци, а освен това в началото на заболяването полагат усилия да скрият своя проблем.

Наред с умората, липсата на инициативност, проблемите с концентрацията и потиснатостта жените, които страдат от булимия, се оплакват от ниско кръвно налягане и произтичащо от това замайване при ставане, от мускулна слабост и оплаквания в областта на храносмилателния тракт като повдигане, коремни болки, запек.

Честото повръщане уврежда зъбите: киселината разгражда зъбния емайл, засилената консумация на сладки храни допълнително допринася за увреждането на зъбите от кариес.

Свръхстимулацията чрез често хранене и повръщане води до безболезнено, по-често доста очебийно подуване на подушните слюнчесни жлези. За разлика от стомаха, хранопроводът не е достатъчно защитен от въздействията на киселините. Честото повръщане води до увреждане на входната стомашна клапа. В крайни случаи при спазмично повръщане може да се разкъса лигавицата на стомашния вход.

Личността на булимичните жени, в сравнение с аноректичните, е по-малко склонна към натрапливо поведение, но затова пък е емоционално по-лабилна и импулсивна. Поради нормалното телесно тегло тук по правило медицинските усложнения не са толкова тежки.

Булимията се развива често от анорексията и винаги е следствие на рестриктивно хранително поведение. Засегнатите, които се възприемат като твърде пълни, опитват да намалят теглото си с диети. Недохранването предизвиква от своя страна атаки на “вълчи глад”.

Спонтанно и нерядко под въздействието на приятелки или медицински статии младите жени “откриват” индуцираното повръщане: “По този начин мога да ям каквото и колкото си поискам, без да наддавам.”. В началото рефлексът на повръщането се предизвиква механично с пръст в гърлото, по-късно е достатъчно навеждане над тоалетната или напрягане на коремната и гръдната мускулатура.

За известно време повръщането се изживява като приятно от повечето булимици. Чрез освобождаване на прекомерното количество храна може да бъде редуцирано вътрешното напрежение. От друга страна, атаките на “вълчи глад” и повръщането по правило създават неприятното чувство за провал и вина и често се крият в течение на години от близките. Демонстративното забравяне на празни опаковки в опустошения хладилник може да се тълкува като израз на отчаяна капитулация пред заболяването, но и като вик за внимание и помощ.

Атаките на преяждане нерядко са планирани, редовни елементи от ежедневието. Храната се избира и приготвя старателно. Предпочитат се “забранени” висококалорични сладки или мазни храни, които освен всичко при повръщане “излизат” сравнително по-лесно.

Много булимични жени се изживяват като депресивни, неинициативни и безчувствени, което по правило настъпва едва след проявата на хранителното нарушение. В социалния си живот те са боязливи, безпомощни и напрегнати. Избягват се ситуации, в които храненето би могло да се превърне в тема, например покани за празници, което засилва социалната изолация. В този контекст, недоволни от себе си и тялото си, някои търсят задоволяване и самоутвърждаване в алкохола и дрогата.

И анорексията, и булимията са опити да накажем собственото си тяло за нещо, което ни се е случило. И двете състояния са обратими, като в зависимост от тежеста на увреждането, получено в резултата от хранителното разстройство може да са достатъчни психологически консултации, психиатрично лечение и в най-тежките случаи животоспасяващо лечение. За да се справи с хранително разстройство обаче всеки човек има нужда от професионална консултация и подкрепа в семейството.