Вероятно много от нас преди да влязат в ролята си на родители, неминуемо са минавали и през етапа на заричане – “Ще възпитавам своето дете, по коренно противоположен модел, от този който собствените ми родители имаха за мен. Обещавам!”. И когато на бял свят се появи детето, когато влезем в родителската роля, разбираме трудността и колебанието – какво точно да направя, как да постъпя в тази ситуация, дали не сбърках, бях ли твърде строг или напротив – прекалено либерален? В основата на родителския стил на поведение лежи представата на родителя за света и живота. Ако допуснем вероятността за идеалното родителско поведение, тогава можем да кажем, че то се основава на топлотата, приемането и грижата за детето. Следващ момент е да имаме достатъчно “разрешаващо поведение”, което да позволи на детето да се развива като самостоятелна личност. И разбира се, родителска отговорност и последователност които касаят подходите за налагане на дисциплина.
Ето най-често срещаните стилове на родителстване. Трябва да отбележим, че на практика нито един от тях не се среща в “чист” вид, а реалния стил се определя от преобладаващите елементи.
АВТОРИТАРЕН СТИЛ
Този стил на родителско поведение се характеризира с пълен контрол над детето, независимо по какъв начин ще бъде постигнат. За родителите е присъщо използването на ограничаващото поведение, ригидното придържане към правилата и използването на наказания при неизпълнението им. Мнението и желанията на детето не се взимат под внимание. Родителите изисква подчинение, послушание и уважение от детето. Възрастният е властен и строг. В общуването с детето основните средства са заповедите, забраните и наказанията. Детето получава чувството си за значимост като приема награди или наказания от тези, които държат властта в своите ръце.
СВРЪХПРОТЕКЦИЯ
Родителите приемат, че децата са неспособни да вършат нещо сами и затова се нуждаят от тях, от грижата на възрастния. Характерно за този стил е един твърде дълъг период на полагане на грижи за детето като за “малко”. Основната характеристика на този стил е упоритата загриженост за най-малките подробности от живота на детето. Грижите за него са преголеми и продължават и в по-късна възраст. Дори когато детето може да направи нещо само, родителят предпочита да го направи вместо детето. По този начин се “спестява” на децата, възможността да разберат последиците от собствените си действия. На детето не се позволява да помага на възрастните и да се включва в домашни дейности под предлога, че още е малко и не може да се справи или за да не се нарани или претовари. Има излишен контрол, който ограничава самостоятелността на детето и му пречи да изгради своя опит. По този начин се подтиска независимостта на детето.
РАЗГЛЕЗВАНЕ
Този стил е по-скоро крайност на топлото родителско отношение, отколкото на родителския контрол. Разглезването се разбира като приемане на детинското поведение много след момента, в който детето е способно да го превъзмогне. Всичките прищевки на детето биват задоволявани. Няма никакви изисквания към него.
ПРЕНЕБРЕГВАНЕ
Тук контактът между детето и родителите е затруднен, за разлика от разглезващия стил. Характерното тук е, че родителя е съсредоточен върху собствените си нужди и желания. Топлотата и обичта към детето липсват, което се проявява чрез студенина в отношенията, неодобряване и отхвърляне. Има пълно пренебрегване на потребностите и интересите на детето. Родителите не показва обич нито чрез думи, нито чрез ласки. Пренебрегването е форма на насилие върху детето.
РАЗРЕШАВАЩО-ОПРОЩАВАЩО ПОВЕДЕНИЕ
Този стил измамно е подчинен на “автономия”, но тя е по-скоро криво разбрана. Тук правилата не са ясни. Може да е свързано с разглезване – всичко е позволено на детето, така родителите смятат, че му осигуряват среда, в която то само ще регулира поведението си и ще проявява творчество. Родителите оставят детето на “самотек”, преувеличавайки способността му за справяне и потребността му от авторитет, който да му помага и да го води. При този стил липсва контрол, няма никакви ограничения, но и никакви правила или стандарти за “правилно-неправилно”, които да се подават към детето.
НЕПОСЛЕДОВАТЕЛНА РОДИТЕЛСКА СТРАТЕГИЯ
Непоследователността в прилаганите дисциплинарни методи води детето до объркване, по отношение на посланията отправяни към него. Може да се прояви в три варианта:
“Двойният критерий” – родителят говори едно, а прави обратното. Има високи изисквания и претенции към поведението на детето, а самият той не ги спазва с начина си на живот.
Непостоянство в изискванията – едно и също поведение на детето веднъж се одобрява, друг път се наказва, а трети път родителят остава безразличен към него. Много често такива родители са емоционално неустойчиви –способни са да бият детето за дреболия, а след това, съжалявайки за стореното под влияние на емоциите, стават твърде грижовни към него и са готови да направят всичко за него. Понякога са прекомерно любвеобилни, а друг път проявяват студенина към детето.
Сблъсък между две или повече възпитателни стратегии – всеки от двамата родители прилага свои методи на възпитание, които често са противоречиви. Същото може да се получи, когато за детето се грижат много хора – най-често баба и дядо.
Стиловете и методите на възпитание са разнообразни, няма как да бъдат поставени в рамка, която да се следва строго и на всяка цена. Доброто родителстване предполага избирането на родителско поведение според конкретната ситуация и състоянието на детето.
Няма коментари:
Публикуване на коментар