За идиотските начинания и техните философски оправдания или какво казват насилниците над деца в своя защита

Насилието над деца е тема, която винаги се приема със страх и недоверие. Страх от това, че ежедневно се случват жестокости над деца и недоверие, че “такива неща стават и в България”. Страхът и недоверието са благодатната почва, в която насилниците хвърлят своите оправдания и в повечето случаи те дават богата реколта. Докато хората се страхуват да говорят за насилието над деца и докато не повярват, че това насилие се случва в България, в нашия град, на съседната улица или дори у съседите насилниците ще намират оправдания за своите действия и ще узнаваме за тях едва когато се превърнат в убийци на деца.

Последици от насилието върху детето

“Имам няколко деца, които превръщам в убийци. Изчакайте докато пораснат” – бележка, надраскана на стената на апартамента на Дейвид Берковиц, сериен убиец по известен като “Сина на Сам”.
Насилието има две страни. Едната е видима и тя е свързана със самия факт на насилие. Другата е невидима в момента, в който детето е жертва на насилие, но след години става особено видима. Какво се случва с деца-жертви на насилие, ако не получат помощ?

Смърт
Децата са особено уязвими. За съжаление твърде много хора си дават сметка за това, след като детето е мъртво. И тогава никой не може да помогне.

Тъжно, но истина – защо продължаваме да мълчим за насилието?

За съжаление темата насилие отново стана актуална в последните седмици – случаят в Сандански, случаят в Червен Бряг са примери в тази насока. Но насилието в семейството и извън него са част от ежедневието, това не са само ситуативни прояви на жестокост и агресия, еднократни актове, които привличат медийното и общественото внимание. Насилието се е настанило трайно в ежедневието ни, във взаимоотношенията, в семейството. Основният въпрос е как и доколко сме готови да “видим” и разпознаем тези прояви, за да спрем да сме толерантни към насилието. Винаги! Навсякъде! По всяко време! И съпричастността ни към проблема с насилието да не се проявява само в краен случай, когато медиите публикуват новина за убито дете, а в последствие да затихва.

ЗА ДА СЕ ЧУВСТВА ДЕТЕТО ВИ СИГУРНО

Няколко съвета към родителите:

- необходимо е детето ви да е наясно с това кои са хората, които са част от вашето семейство. Това са мама, татко, братята и сестрите. Баба, дядо, вуйчо, леля, братовчеди, братовчедки и други роднини от разширения кръг е добре да бъдат разграничени като членове на фамилията, но не и като членове на вашето семейство. Ако с ваши близки живеете в общо домакинство е още по-важно децата да знаят, че семейството им е мама, татко, братя и сестри. Прехвърлянето на семейни роли върху баби, дядовци и други роднини обикновенно не води до нищо добро;

ОТНОВО ЗА НАСИЛИЕТО ВЪРХУ ДЕЦА

(ИЗВАДКА ОТ "НАРЪЧНИК НА СПЕЦИАЛИСТА “НАСИЛИЕ НАД ДЕЦА”

издаден от Сдружение "Малки стъпки" с подкрепата на ИСДП и Фондация ОАК - 2007)

Белези за разпознаване на деца и юноши в ситуация на насилие

• ИЗОСТАВАНЕ ВЪВ ФИЗИЧЕСКОТО И ПСИХОМОТОРНОТО РАЗВИТИЕ– изглеждат по-малки от реалната им възраст, с ниско тегло и размери (обикновено в предучилищна възраст, индикатор за занемаряване). В ранна възраст – лошо здраве и сън, силен продължителен плач (занемаряване);

• АКО Е ИМАЛО СЕРИОЗНИ УДАРИ ПО-ГЛАВАТА, СА ВЪЗМОЖНИ ДЕФЕКТИ в развитието на централната нервна система; когнитивни и комуникативни нарушения или забавено развитие на функциите на вниманието (обем, концентрация, разпределеност, превключваемост), паметта, интелекта, езикови трудности (възпроизвеждане, възприемане на речта, свързване на дума и образ, заекване);

• СОЦИАЛНИ И ПОВЕДЕНЧЕСКИ– неадекватност на лицеизраза (“замръзнала безизразност”), затвореност и необщителност, избягване на контакти, неспособност за сприятеляване, страх от възрастни (от определен човек – при сексуално насилие), чести посещения в болнични заведения (поради чести травми), псевдозрялост, хиперактивни, импулсивни и хаотични или напротив потиснати и затворени, с обучителни трудности (в начална училищнавъзраст и в прогимназията), прояви на деструктивност, агресивност към другите, актове на самонараняване, нарушения в съня, кошмари, нощно напикаване;


• БЕЛЕЗИ ОТ НАРАНЯВАНЕ– синини, насинени очи, фрактури с различна давност(забележими чрез рентген), спирални фрактури (от усукване и извиване на крайници), белези от удари с ръце, от стискане (понякога единственият физически индикатор за сексуално малтретиране), наранявания в гениталната област, бременност или венерически зоболявания (при сексуално насилие), разкъсана лигавица (в ранна възраст – от директен удар или предмет, вкарване насила на шишето с храна), ухапвания (лекар може да различи тези от възрастен човек), попарвания и изгаряния на необичайни места или с определена форма (дълбоките изгаряния е по-вероятно да са били нарочно причинени), отравяне – вътрешни изгаряния от белина или други (ако детето е говорило “мръсни думи”), следи от поемане на алкохол и лекарства, за да заспи.

• ПСИХОСОМАТИЧНИ ОПЛАКВАНИЯ– болест, причинена от прикрит страх или безпокойство (най-чести в предучилищна и начална училищна възраст);

• В ПУБЕРТЕТА И ЮНОШЕСТВОТО– дезадаптивно поведение – въвличане в насилствени връзки, в банди и секти, злоупотреба с алкохол и наркотици (като бягство от реалността), нарушения в съня, храненето – анорексия, булимия, затваряне в себе си, проблеми в ученето и в общуването с връстници, бягства от дома и от училище, депресии, суицидни опити, прояви на агресивност и девиантно поведение.