четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Поредността на детето в семейството и какво означава тя?

Семейството е първата и най – малка общност, в която се усвоява чувството за принадлежност. Вероятно всеки от нас се е чудил как децата, които се стараем за отглеждаме еднакво и справедливо, в идентична среда, израстват като толкова различни личности? Питали сме се защо и ние самите се различаваме от братята и сестрите си – въпрос на комбинация на гени, на характер – е честият отговор на тези запитвания. Всъщност съществува теория според която да си най – голямото, средното или най – малкото дете в семейството е обвързано с определени характеристики, който ни формират като личности. Безспорно - независимо от броят на децата в семейството – всяко дете се “състезава” за родителската любов и за внимание. И в зависимост от това колко голямо е детето, то намира различни стратегии за справяне в тази сложна надпревара.
Първородните деца са определяни като отговорни, консервативни, строго следващи набелязаната посока и желанията на родителите си. Те са перфекционисти, амбициозни, по – авторитарни. Най – големите деца се идентифицират с родителите си.На тях не им се налага да се борят със зъби и нокти, за родителското внимание - поне за известно време, преди
 моментът на появата на друго дете.Те бързо усвояват моделът, в който за да получат одобрението на своите родители – е необходимо да следват техните желания.
Второто дете в семейството често се описва като не така стремящо се към утвърждаване и признание. То не е толкова конкурентноспособно, готово е на компромиси и е по – дипломатично – заради средното си положение между интересите на по – големите и по – малките членове на семейството. Средно родените са омиротворяващи, преговарящи, откликващи на нуждите на околните. Те са креативни, независими, адаптивни. Налага им се да бъдат по – интуитивни и по – изобретателни при опитите за привличане на родителското внимание, тъй като то намалява с появата на всяко следващо родено дете. Обикновено второто дете е любимец, защото е по – сговорчиво.
Най – малкото дете обикновено се определя като безгрижно.То е най – чаровното и най – креативното, овладява изкуството да манипулира обкръжението си. Най - малките деца или водят битките на средно родените си братя и сестри, или ако родителите им са вече в напреднала възраст, се радват на същият статут като първородните, защото родителите им са улегнали, спокойни и им отделят достатъчно време и внимание.
Позицията на детето, определена от поредността на раждането, има значение за жизнения стил, но това не означава, че съществува предопределеност при изграждането на стратегиите и взаимоотношенията в живота му.

Няма коментари: