ЗАЩО ТОЗИ БЛОГ?

Здравейте!

Ние сме Валерия и Димитър - двама консултанти, които работят в Семеен консултативен център на Сдружение на помагащи специалисти в социалната сфера “Малки стъпки” – Плевен. Семейният център съществува от три години, а през последната година и половина двамата работим като екип. Психологическото консултиране за деца и техните родители е основната зона на професионалните ни интереси, но не “бягаме” и от други случаи – депресии, ниска самооценка, повишена раздразнителност, хранителни разстройства ...

Добри сме! Понякога дори сме много добри! Толкова сме добри, че не ни е страх от това, което другите мислят за нас. Затова и решихме да направим този блог – да питаме хората какво мислят за нас, за нашата работа, за професията на консултанта. Разбира се тук ще има място и за някои интересни материали, които сме открили и превели, много истории от нашата обща и индивидуални практики и не знаем какво още (интересните идеи идват внезапно – също като животът, който се случва без предупреждение).

Създаваме блогът с идеята да бъдем полезни. На първо място на нас самите – колкото повече мнения за работата си получим, толкова по-добри ще ставаме. На второ място на всички любознателни, любопитни и любо - каквото и да е в областта на човешките отношения. Искаме да пишем на теми, които ви интересуват и вълнуват. На трето място на онези, които искат да получат психологическа консултация в мрежата (а ако са от Плевен и в директна среща). Предвиждаме да развием on-line консултиране в близко, ама много близко време. Блогът е нещо лично. На нас тази идея също не ни е чужда. Все пак не отричане, че преди да сме професионалисти, ние сме хора. Това го мислим ние.

А вие?

Ще четете ли такъв блог?

Ще ви бъде ли интересен и полезен?

Искате ли да откриете конкретна тема?

Нужно ли ви е on-line консултиране?

Сега е моментът да ни кажете.

И накрая нещо, което често ще виждате/чувате ако четете блога или разговаряте с нас. Една идея, в която истински вярваме:

“НИКОГА НЕ Е КЪСНО ЗА ПРОМЯНА. И ЗА НИКОГО НЕ Е КЪСНО”